СЀТНИЦА ж. Остар. и диал. 1. Край1 (в 7 знач.). Людете правят сватба, тържествуват, за да бъде през годините животът им радостен и весел. Каквото е началото, такава да бъде и сетницата. Ст. Чилингиров, РК, 201-202.
2. Последица, последствие, резултат; сетнинà. Стойността на човешките дела се мери по сетниците, произведени от тях в обществото. Ал. Теодоров-Балан, СВ, 5. Правил съм му всякакви услуги. Налегнали са ме много грижи и др. С такива изречения обикновено се съобщава за сетница, следствие от нещо. Н. Костов, БГ, 188. Лондонската конференция само раздразни Гърция и като сетница от тоя яд налице са: арестите, убийствата, побоищата, заточенията на маса българи и турци от Тракия. Б, 1921, бр. 21, 2. В такива опасности Лудовик XVI намислил и сам да бяга из Франция. Тоя бяг на краля имал доста жалостни сетници. ВИ, 177.