СЀТНО и (диал.) СÈТНЬО нареч. Остар. За последен път. – Велко, Маноле? Тук ли сте? Де сте? Да ви видя... да ви видя сетно. Злат., 1928, кн. 2-3, 92. Тяло хайдушко се люшна, увисна. Сетньо прошепна свещения дух: / – Иде великата правда човешка! Залез настава на вашата власт. В. Марковски, Избр. пр IV, 358. ● С предл. за. Отива [юнакът Петър] при портите на любовника и повиква жена си. Иска ѝ да я целуне за сетно, но не я целува, ами избожда очите ѝ. ИССФ, 1929, кн. 6, 190-191. Аз отивам, за да се не върна – / дълг отечествен зове ме в бой. / Дай да те целуна и прегърна, / може би за сетньо, сине мой! О, 1938, бр. 797, 1.