СЕФТЀ, мн. няма, ср. Разг. 1. Първа продажба на търговец за деня. Имаше поверие из чаршията, което някои купувачи използваха. Това бе така нареченото сефте. Според него първият купувач през деня не бива да се изпуска, защото така щяло да върви до вечерта. П. Мирчев, СЗ, 96. Най-сетне се чу и поздрав: – Хей, бай Илия, ха добър ти ден, хаирлия ти сефтето. Кр. Григоров, Н, 19. – Добрутро – рече, – имаш ли сефте? – Нямам. – Дай ми тогаз една ракия. Й. Йовков, ПГ, 30.
2. Пари, получени от първата продажба за деня или от извършване на някаква дейност за първи път. – Взимаше Хаджията парите, триеше сефтето по брадата си и шепнеше: „Колко косми по брадата, толко гроша в чекмеджата. Амин“. КПр, 1890, кн. 4, 89.
3. Нещо, което се прави за първи път. Това не е сефтето на този актьор в киното. // Първата придобивка или успех от такова действие. По едно време, както се бе спуснал върху плувката, дръпнах изведнъж и го преметнах, закачен за задния крак. Грамаден жабок. – А-а, колега! Хубаво сефте! – разсмяха се колегите. Д. Калфов, ИТШ, 70.
4. Като нареч. В съчет.: За сефте; сефте ми е или самост. За първи път. – Къде е? – Кой къде е? – отрониха в недоумение устните ми. – Бутилката, кой... Ти като че ли за сефте посрещаш гости... Тонич, ГЗМ, 56. Тя за пръв път през живота си изми рана на истински мъж. „Не ми е сефте…“ А за Марина всичко това беше сефте. Г. Стоев, ЦЗ, 211. Маргариди (като изгледва роклята ѝ): – Сега ли си я направи? Анка: – Да, мосйо, сега сефте я облякох. Д. Войников, КЦ, 9. Сефте кога ке иде детето некъде, ке му дадат яйце бело, бели да му бидат кошулите. СбНУ ХХІХ, 174.
◊ Направям / направя (правя) сефте. Разг. 1. Започвам да търгувам, да продавам или да работя нещо. Той минава край Милица и бързо-бързо върти едно жълто синджирче на пръста си. От това Милица разбира, че господин фотографът – вече пладне минува – сефте не е направил. Д. Немиров, БЛ, 4. – Как е, как върви – питаше го бай Драган. – Хайде, че другите отговорници ще те преварят. Дрондо какво намисли… Гледам още не е правил сефтето… Кр. Григоров, Н, 30. 2. На някого. Пръв купувам от търговец в началото на работния ден. Той бе суеверен и всяка сутрин държеше сметка кой ще му направи сефте: дали човек хаирлия, или някой безделник, мързеливец, непрокопсаник. Т. Харманджиев, КВ, 7. Вярват, че има хора, които, като му направят сефте, и на продажбата му добре отива. П. Р. Славейков, БП II, 34. 3. Правя нещо, извършвам някаква дейност за първи път. Една есен се приготвихме отрано за оран. Баба преся семето в решето, дядо стегна ралото и на другия ден щяхме да правим сефтето. Кр. Григоров, ОНУ, 44. – Ама хайде да гръмнеш и ти, да направиш сефтето… П. Незнакомов, СП, 233. 4. Употребявам, използвам нещо за първи път. Направила е сефтето на дрехите, които пазеше за специални случаи.
– От араб. през тур. siftah.