СЕФТÒСВАМ, -аш, несв.; сефтòсам, -аш, св., прех. Разг. Използвам, употребявам нещо ново за първи път. Иван Делчев имаше своите собствени тайни, които си оставаха само за него. Например това, че веригата беше кована преди сто и седем години и сефтосана от неговия прадядо. Д. Цончев, ПБП, 63. – Ах! Добре, че се сетих, доставчикът ми изпрати една нова марка коняк. Ще го сефтосате. Л. Сталева, ЛПА (превод), 216. – Ето, това ни е всичкото – ни показва бай Никола, като ни води в новопостроената барака, между двадесетина други, която ние сефтосахме и която бе построена за женения му син, за да го отдели от себе си. РП, 1932, кн. 6-7, 289. сефтосвам се, сефтосам се страд.