СЀЦАМ, -аш, несв., прех. Диал. Дърпам (в 1 – 3 знач.), тегля. Попът и сватовете като забележиха иглата, грабват бабата, сецат я, бият я и накарат да изправи иглата. Е. Каранов, РБ, 169. – И аз му викам на моя по-малко да го сеца – рече Стана, – но като че кой знае каква благина има в тоя проклет тютюн, та току смуче цигарата. Кр. Григоров, ТГ, 88. Па се качи на врано си конче, / излезнула ала тройглава: / първа глава коня за уста ватила, / .. / трета си га за опаши сеца. Нар. пес., СбНУ ХLIX, 41. сецам се страд. Не трябва [детето] да ляга у стара изпокривена и изпотрошена люлка, а особено у друслива люлка да ся сеца и друска. Xр. Данов, Лет., 1869, 99.
СЀЦАМ СЕ несв., непрех. Диал. Дърпам се, тегля се. – Той никога не е бил борец! Лично аз съм му искал помощи, а той се сеца. Ст. Даскалов, СД, 309.