СЀЦВАМ, -аш, несв.; сèцна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сèцнат, св., прех. 1. Диал. Дръпвам силно някого или нещо. Той сецна околошийника на ризата си, сякаш го душеше, и седефеното копче отхвръкна на земята. А. Гуляшки, ЗР, 318. Но щом си заспах, доде един познат мен человек, сецна ме и ми каза: „Ставай, готови сме, ще вървим“. Ив. Шумков, ПНР, 90. Па си изведе врано конче, / па му турна жълта юзда, / сецна юзда, трепна звезда. Нар. пес., СбВСтТ, 448.
2. Разг. В съчет. със същ кръст2, гръб. Извивам кръста си и получавам болки в гръбначния стълб, обикн. при вдигане на тежко, при резки движения. Веднъж си сецнах кръста, докато вдигах кашон. А. Петрунова, УША (превод), 261. Един от хамалите, оказал се близо до мястото на инцидента, поиска обезщетение, защото си сецнал кръста при опитите да избегне летящите парчета метал. В. Лаптев, ПМ (превод), 35.
3. Разг. Прекъсвам протичането на нещо или правя да престане да се проявява нещо; секвам1. Беше много въодушевен, но трудностите бързо му сецнаха ентусиазма.
4. Непрех. Диал. Спирам, преставам да протичам, да се извършвам или да се проявявам; сецвам се, секвам1, секвам се. Има една точка, при която развитието на всеки човек сецва. Мис., 1899, кн. 12, 495. сецвам се, сецна се страд. от сецвам в 1 и 2 знач.
СЀЦВАМ СЕ несв.; сèцна се св., непрех. 1. Разг. Получавам внезапна болка в кръста поради заболяване на мускулите или изменения в гръбначния стълб, обикн. при вдигане на тежко, резки движения, простуда, изкривяване и др.; секвам се. – Трябва да пробваш боулинга! – Амиии! Та аз вече съм с артрит в лакътя. Пък и годинките ми са много, та да се занимавам с разни топки. Ще взема да се сецна в кръста и... В. Младенов, СГ (превод), 53. Ако заспивате пред телевизора и избягвате да вдигате тежки предмети, за да не се сецнете, трябва да посрещнете горчивата истина – това са само част от признаците, че остарявате. ЖДн, 2013, бр. 24, 9. При едно рязко изправяне се сецнах силно.
2. Диал. Дръпвам се (в 1 и 2 знач.). Конете, макар и привикнали на срещи със смъртта, пак се плашеха, извиваха шии и все гледаха да се сецнат встрани. А. Гуляшки, ЗВ, 445.
3. Диал. Сецвам (в 4 знач.); секвам1, секвам се. Пред не един пример ще ни изправи Захари Стоянов, когато бабаитлъкът на българина, силата на приказките му ще се сецнат още на момента, в който стане ясно, че празната приказка пара не чини пред революцията. М. Семов, ДО, 291.
4. Диал. Внезапно спирам да говоря, не се изказвам докрай; секвам1. – Съсипия! Сецва се насред дума, съобразява секунда, две, три, минута. – Остави това – проговаря. – Какво предлагаш? В. Пекунов, И, 236.
СЀЦВА МЕ несв.; сèцне ме св., непрех. Разг. Изведнъж усещам остра, пронизваща болка някъде; секва ме, прерязва ме. Изправя се решително и – хръс! – коляното го сецва. Д, 2016, бр. 248, 14.