СЕЦЕСИÒН м. Изк. Стил в изобразителното изкуство, архитектурата, дизайна, възникнал в края на ХІХ и началото на ХХ в. първоначално в Австрия и Германия, разпространил се по-късно в повечето европейски страни, Русия и САЩ като отрицание на академичния традиционализъм и характеризиращ се с подчертана изобразителност, декоративност и изключително внимание към орнамента. На границата между двата века художествените и архитектурните търсения в централноевропейските страни без съмнение са белязани от сецесиона. А. Гоев, НЗ IV, 235. Сецесионът завладява архитектурата на нашата страна. Архитектът художник изпъстря своята сграда с винетки, орнаментални украси, наподобяващи свежи и благоуханни цветя, цветни гирлянди и танцуващи млади девойки. М. Панчев, ССР, 108. Втората половина на ХХ век определено цени сецесиона повече. ЛМ, 2001, кн. 1-2, 110.
– От нем. Sezession.