СЀЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сека като прил. За част от дърво – който е нарязан на късове. Реката беше постоянно мътна, а сечените парчета дърва, които влачеше, моряха или прокуждаха рибата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 35.
◊ Сечена трева. Диал. Бял равнец. Полегати поляни се спускаха към Струилица, жълти от жълт равнец, сечена трева и млечок. А. Дончев, ВР, 124. Сечено биле. Многогодишно тревисто растение от семейство тинтявови с жълти цветове и коренища, които се използват за медицински цели; жълта тинтява, горчивка, горчив корен. Gentiana lutea.
~ Направям (правя) / направя сечено на някого. Разг. Обикн. св. 1. Отказвам или попречвам на някого да извърши нещо, да постигне нещо. Плюх и си заминах. Ще ме търсят те мене, ама тогава аз ще им направя сечено. П. Незнакомов, СНП, 44. 2. За машина, мотор, оръжие и под. – неочаквано отказвам да действам, да работя. – Ти ли развали мотора? – със студен мъртвешки глас попита Милутин. – Да пукна, ако съм го пипнал!... И сутринта ми направи сечено! Честна дума ви казвам… П. Вежинов, ДБ, 68-69.
СЀЧЕН, мн. няма, м. Остар. и диал. 1. Месец януари. Старобългарският този месец (януари) са е зовял сечен, може би защото е толкоз студен, щото сече от мраз. Ч, 1875, бр. 11, 527. Януарий (сечен) има дни 31. Лет., 1869, 14.
2. Месец февруари. Започнаха зимните празници през месеците студен, просинец и сечен (февруари), започнаха и жените да се събират през дългите зимни нощи, да обработват коноп, вълна и лен. Д. Талев, С II, 191. Бяха последните дни на месец сечен. Пролетта се втурна от юг като стопанка, която дни наред не е била у дома си. М. Смилова, ДСВ, 169.