СЕЧЕНÀК, мн. -ци, м. Диал. Сечина. Ида сега от сеченака, клоните тъй си и стоят. Както си ги оставил есенеска, тъй си и стоят. Кл. Цачев, ГЗ, 111. – Ще пресечете дола – там извива коларски път, през сеченака. З. Сребров, Избр. разк., 70.
