СЀЧЕНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от сека и от сека се. На него му приляга мъжка работа – коситба, сечене на дърва, превозване. Б. Несторов, АР, 115. На едно място пътят води за участъка, разрешен за сечене. Чудомир, Избр. пр, 5. Българите държаха високо – за сечене – или успоредно с гривата на коня – за мушкане – сабите си, стискаха в зъби камите си. Й. Вълчев, СКН, 158-159. Тракане на пулове за табла, рязък шум от сечене на карти, щракане на броеници разнообразявало шума от сърбането на кафето. Хр. Бръзицов, НЦ, 41. Сечене на монети.
2. Спец. Загниване на основата на стъблата на млади растения, което се причинява от почвени гъби при наличие на влага. В Европа първите описани случаи от сечене датират отпреди сто години. Около средата на деветнадесетото (1858) столетие бе описана гъбата Rhizoctonia като причинителка на сеченето. Д. Атанасов, БКР, 252. Особено удобно и лесно изпълнимо е обеззаразяването на почвата със сухи химични препарати. Използуват се, когато почвата е слабо или средно заразена с гъбните причинители на болестта сечене. М. Алипиева и др., СЛГ, 171. И през тази година причинителят на болестта сечене по разсада няма да пощади растенията. Земя, 2009, бр. 12, 13.
◊ Сечене на страха. Диал. Народен обичай, подобен на прощъпулник, който се извършва при прохождането на дете. При проходуванието на малечкото извършва се обичай „сечене на страха“. СбНУКШ ч. ІІІ, 31.