СЀЧИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Горски участък, в който се извършва изсичане на растящите там дървета. Тия, които носеха балтии, се покатериха по високите, окастрени дъбове в долния край на сечището и размахаха брадвичките. Н. Тихолов, ДКД, 83. Той поведе хората си към сечището, където почнаха да режат дърва. М. Марчевски, ТС, 99. В кристалния въздух звънливо се отекваха ударите на брадви. От няколко дни тук беше се отворило сечище и много хора от околните села бяха надошли за дърва. Й. Йовков, Разк. І, 236. Имаме предписание да улесним службите, които търсят работници за държавните сечища из балкана. Х. Русев, ПЗ, 70.
2. Място, пространство в гора с изсечени дървета. Беше в края на месец март. Из гората се жълтееха цъфналият минзухар и кукуряк, голите сечища се чернееха. Ем. Станев, К, 32. В далечината се надигаше първият планински рид, обрасъл с къдрава зеленина, сред която се чернееше старо сечище. П. Бобев, ГЕ, 20. Близо до водопада, който огласяше с гръмливия си екот планината, имаше горско сечище. Край ниските пънове растяха млади ластари. Л. Галина, Л, 127.