СЀЧКО1, мн. няма, м. Разг. Месец февруари. „Сечко сече, Марта дере, Април кожи събира.“ Слушах старицата да мърмори, но виках напук: „Не е вярно! Не е вярно! Сечко не сече!... Ти лъжеш!“. К. Калчев, ПИЖ, 115. Кой ти гледа, че навън / Сечко дъха студ и мраз. / Пролетта дойде при нас. Ран Босилек, Р, 27. Тежка зима не минува. / Силно вятър вее с бяс. / Люти Сечко зле върлува. / Камък пука се от мраз. П. Иванов, Ст, 123. Стари народни имена са запазени само три: Сечко – февруарий. СбНУ ХLII, 190.
◊ Голям Сечко. Разг. Месец януари. Дебелият сняг, който падна през нощта на последния ден на Божик, не се дигна докъм края на Голям Сечко. Д. Талев, ЖС, 356. Малък Сечко. Разг.; Мал (Мали) Сечко. Диал. Месец февруари. Тази година дори и Малък Сечко се е отказал от своите древни права да властва по деретата и баирите, да замита пътищата и да вледенява хората... Н. Стефанова, РП, 127. Студът бе станал по-остър и още по-лют. – Пърли, пърли пустият Малък Сечко. Т. Влайков, Съч. III, 40. Февруарий се нарича Мали Сечко. ЖСт, 1891, кн. 1, 12.
СЀЧКО2, мн. -вци, м. Зоол. 1. Само мн. Семейство насекоми от разред твърдокрили, едни от най-красивите бръмбари, различно оцветени, с удължено тяло и много дълги начленени антени, често надхвърлящи дължината на тялото, разпространени по цялата суша, от които в България са известни около 250 вида, срещащи се предимно в горите. Cerambycidae. Сечковците (Cerambycidae) са едно от богатите на видове семейства на твърдокрилите насекоми (Coleoptera). В света са познати повече от 25 000 вида. П. Ангелов, ФБ XXIV, 11. Поради ниската хранителна стойност на дървесината за ларвите на този вид бръмбар от семейство Cerambycidae (Сечковци) развитието им до възрастна форма е необичайно дълго. ИН, 2012, бр. 6, 9.
2. Само мн. Всеки вид от това семейство. Няколко сечковци са пренесени случайно в Европа през последните години. Най-опасните сред тях са двата азиатски вида Anoplophora chinensis и А. glabripennis. Р. Томов и др., ЧН, 11.
3. Насекомо от някой от видовете от това семейство. Какавидите на сечковците, както и на всички твърдокрили, са от типа свободна какавида. П. Ангелов, ФБ XXIV, 20. Особено опасни за тези [иглолистните] гори са и повредите, причинявани от абиотични фактори – ветроломи, ветровали, снеголоми и снеговали. Дървесината от тези повреди е идеална среда за намножаване на стъблени вредители – корояди, сечковци и златки. Гора, 2017, бр. 9, 7.
◊ Буков сечко. Бръмбар от семейство сечковци, разпространен в Централна и Югоизточна Европа и в България, с издължено сивосиньо тяло с четири черни петна и дължина до 3,8 см. Morimus funereus. От безгръбначната фауна със защитен статут са: бисерна мида, бръмбар рогач, буков сечко. Ст. Дерменджиева и др., ТГКГ, 35. Гигантски сечко. Бръмбар от семейство сечковци, който обитава горите на Бразилия и Френска Гвиана и е най-големият бръмбар в света, с дължина на тялото 17 см, силна мускулатура и твърди мандибули, които се прибират към предната част на главата като ножици. Titanus giganteus. Голям сечко. Бръмбар от семейство сечковци, едно от най-едрите насекоми, срещащи се в България, с дължина на тялото до 5 см, кафявочерни крака и тяло и много дълги антени, който издава църкащ звук; сечко бечко. Cerambyx cerdo. Голям сечко. Дървесината на дъба е много твърда и плътна. Въпреки това същите характеристики го превръщат в източник на храна, която е много трудна за смилане от ларвите на този вид бръмбар, които се развиват във вътрешността на стволовете. ИН, 2012, бр. 6, 10. Сечко бечко. Голям сечко. Всички бръмбари корояди и бръмбари сечко бечко, молци, които поглъщат вълна, насекоми, които смучат сокове от растенията, и тези, които смучат кръвта ни – комарите, не биха могли да съществуват при еднообразната си диета без помощта на микроорганизмите. Т. Янева, ЗБ (превод), 197. Кората на дънера му била на дълбоки бразди една педя. В тях едрият черен и корав сечко бечко се разполагал на почивка и обезпокои ли го някое насекомо, той протягал острите си щипци, готов да среже като с трион животинчето. Н. Каралиева, ЗБ, 9.