СЀЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дръвник (в 1 знач.). Сутрин Георги ставаше рано, цепеше дърва на сечника. А. Гуляшки, Л, 38. Какво съм се размекнал! – укори си се той и тръгна към сечника, за да приготви малко дърва за огнището. Г. Караславов, ОХ ІV, 226. Дръвник се нарича още и пънът, на който се секат дърва. Тоя пън се казва още и сечник. СбНУ VIII, 31.