СЕШÀВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от сешавам и от сешавам се; чифтосване. При сешаване на яка с говедото се получават хибриди, от които женските са плодовити, мъжките – безплодни. Кр. Генджев и др., Ж, 7.
