СЕШОÀР м. 1. Битов електрически уред за сушене на мокра коса, оформяне на прически и др. Беше измил главата си със сапун и сушеше косата си със сешоара на хазяйката. Й. Попов, БНО, 125. Баните са елегантно облицовани с бежов мрамор. Във всяка има душкабина и вана, сешоари, специални огледала. ДТ, 2001, бр. 18, 31. // Прикрепен към стената уред, който се използва за изсушаване на мокри ръце. Умивалниците са снабдени с дозатор за течен сапун и електрически сешоари за ръце. ЖелД, 2012, бр. 12, 9. Автоматични сешоари за ръце.
2. Техн. Промишлен уред, използван в строителството за сушене или разтапяне на бояджийски материали, лепила и под. чрез насочена гореща въздушна струя. За да се ускори изпаряването на терпентина, детайлите могат да се обдухат с топъл въздух – например със сешоар. МК, 1988, кн. 9, 26.
– От фр. séchoir.