СЀЩАМ, -аш, несв.; сèтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. 1. Възприемам нещо със сетивата си; усещам. Вечер срещу Стамена тичаше една малка душица – Гошко. Когато го вдигнеше на яките си ръце, той сещаше около шията си две крехки ръчички. Г. Райчев, ЗК, 234-235. Бях потънал в пот, но не сещах нито горещината, нито тежката торба на гърба си. Ем. Станев, ЯГ, 28. Той сещаше как кръвта му изтича и се попива от жадната земя. Ст. Загорчинов, ДП, 488. Българи, орловци, / кат лъвове тичат по страшний редут, / не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Ив. Вазов, Съч. I, 203. Бяла, спретната къщурка. / Две липи отпред. / Тука майчина милувка / сетих най-напред. Ран Босилек, Р, 29.
2. Изпитвам някакво чувство, душевно вълнение, емоция; чувствам. Страх за себе си Теодосий не сещаше. Нему и на ум не идваше, че агарянците можеха и него да срещнат, да замъчат и убият. Ст. Загорчинов, ДП, 384. Не съм се женил и не зная какво сеща момъкът, като отива под венчилото или като престъпва прага на новия живот. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55.
3. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Разбирам, долавям, схващам. Ама и аз тогава не сещах, че това е барут. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 178. Кажи на момчетата там никой нищо да не пие, че ако сетя някак, че някой е пил, зъбите ще му строша. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 284. Сещат те, че има нещо опако в тая работа, има нещо таквоз, което не трябва да бъде. Ал. Константинов, БГ, 135.
4. Непрех. С предл. за. Подсещам (в 1 знач.), напомням (в 1 знач.). Дребните пиперки на една тояга / низ до низ наредих и турих над прага. / Да сещат за тебе – ти обичаш люто! Елин Пелин, Съч. V, 151-152. сещам се, сетя се страд. от сещам (в 1 знач.). Не чуха се вече думи на извишения в звездни небеса скалист върх, не сетиха се стъпки по изронената пътека. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 52-53.
СЀЩАМ СЕ несв.; сèтя се св. непрех. 1. Със следв. изр. със съюз че, да, с въпрос. местоим. какво или с наречие как. Съобразявам, досещам се как да постъпя в определена ситуация. Продан искал да влезе, а не можел. Бравата на вратата била от нов тип и той въобще не се сещал какво да натисне или кое да завърти. Й. Попов, БНО, 96. Детето продължаваше да пищи и не се сещаше да се изкачи на дървото. Д. Кисьов, Щ, 165. С общи усилия се сетихме, че трябва да нарежем лук и магданоз, да сложим сол и ориз на месото. Г. Белев ПЕМ, 94. Малко преди гонгът да оповести края на първото полувреме, той [треньорът] се сети какво трябва да направи. Ат. Мандаджиев, ОШ, 44-45. Не се сещам как да се свържа с него.
2. Идва ми наум, досещам се за нещо. Той чак сега се сети, че по-предишните думи на съдията се били отнасяли към него, а не към разсилния! М. Георгиев, Избр. разк., 205. Въпросът наистина беше сложен... – Сетих се! – по едно време с озарен от вдъхновението на откривателството поглед извика Иванов. К. Грозев, СС, 9. Като надникна в празния хамбар, сякаш тогава се сети да попита жена си: – Какво става? Кр. Григоров, ТГ, 83.
3. Обикн. с предл. за. Спонтанно или в резултат на някакви асоциации възстановявам в паметта си нещо, което съм знаел, познавал, преживял, но съм забравил; спомням си, припомням си, подсещам се. Аз крачех замислен в редицата. Напоследък все по-често се сещах за дома, за мама. П. Бобев, К, 30. Момичето често се сещаше за него. Шефът казваше, че той е най-важният клиент на кантората. М. Грубешлиева, ПП, 40. – А веднъж го видях да плаче. Представяте ли си? Тогава се сетих за разни детски приказки, дето и чудовищата имат души и страдат. Н. Стефанова, ПД, 88. Всеки път, когато я запее [песента], ще се сеща за думите ми и за оня ще се досеща. Б. Геронтиев, Б, 13.
4. Остар. Чувствам се. Теодосий наистина се сещаше уморен и приседна. Ст. Загорчинов, ДП, 198. И сещаме се ний по-силни и по-нови, / и сякаш нова кръв в сърца ни се преля. Ив. Вазов, Съч. V, 9.
◊ Бия (удрям) самара, да се сеща магарето (кобилата). Разг. Говоря със заобикалки, намеквам за нещо, обикн. неприятно. <На> тебе думам, дъще, сещай се, снахо. Разг. Употребява се като намек, предназначен за някого, за да му се подскаже косвено нещо, което той би трябвало да разбере. Уж на добичето го казваш, а за немеца се отнася. Демек на тебе думам, дъще, сещай сеq снахо. М. Марчевски, МП, 143.
– Друга (диал.) форма: сèчам се.