СЀЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от сещам и от сещам се. Е, не беше я докарал дотам, че изобщо да не прескача в харемлъка, но се сещаше сравнително рядко. А и в това сещане нямаше и следа от нявгашната неутолима алчност. Ц. Родев, Т, 73. Ще рече, че и селяните тъдява зели да са сещат, че учението е потребно за секиго човека. И слава богу! Дай боже това общо сещане да стане навсякъде по България и да стигнеше до разумно съзнание! УП, 1921, кн. 5, 205. То [сладкогласието] е само тогаз добро, когато гласовете му са сговорят с мисълта на изричанията, а пък изричанията му да вдъхнуват добродетелни сещания. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 13.