СЕЯ̀ЛКА ж. Техн. Селскостопанска машина за засяване на семена от различни земеделски, горски, билкови и други култури. Сеялките засяват семената на редове и ги заравят в почвата на необходимата дълбочина. Бтн V и VI кл (превод), 27. Една от основните части на сеялката е рамката, върху която се монтират всички останали части. М. Дуковски и др., СМ, 123. – Това е пак на дружеството; тук се пазят разните машини, с които сега работим земята: плугове, сеялки, косачки, брани, веялки и др. Хр. Максимов, ЗР, 51. Редова сеялка. Тракторна сеялка. Двуредна сеялка. Квадратно-гнездова сеялка. Барабанна сеялка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)