СЀЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Сеене; сеяние. По-употребителните [сечива] са: плуг, рало, граба и валяк; тия са за оране и сеяне. Ц. Гинчев, УЗ, 36. Какви орачески сечива трябва да са намират в едно селско стопанство – една машина за сеяне, с помощта на която може человек да изсее на ден шест пъти толкова, колкото два вола биха свършили за цял ден. Лет., 1876, 68-69.


Източник: Речник на българския език (онлайн)