СЕЯ̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Сеяч. В дъбравите събираха желъди, зърна от други дръвя и ги продаваха с добра цена на пъдарите и на сеятелите. П. Р. Славейков, СК, 44. Една дълга върволица от предтечи сеятели беше прегазила вече духовната нива на България и хвърлила там семето на самосъзнанието. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 85. Аз например никак не се чудя, като гледам как у нас сеятелите на разни предразсъдъци и утопии четат и тълкуват по своему Мориса Метерлинка. БСб, 1912, кн. 4, 276. Тие [черногорците] са храбри, силни, народолюбиви, приятели на правдата и сеятели на свободата. С, 1870, бр. 39, 307.