СИÀМЕЦ1, мн. -мци, м. Човек, който по произход е от Сиам, жител е на Сиам (днес – Кралство Тайланд, държава в Югоизточна Азия). Той [селянинът] или се вдигал на стихийни бунтове срещу феодалите, или отбивал стръвните пристъпи на манджурците от север и на сиамците от юг. Ал. Гетман, ВС, 26. Сиамецът е от среден ръст, даже дребен. Има нежни, женствени черти. Цветът на кожата му е жълто-бронзов, на косата – чисто черен. К. Кацаров, СО, 206. Сиамците никога не губят душевното си равновесие. В патриархалния живот на сиамеца няма място за отчаяния поради будистката религия. Пап., 1942, бр. 132, 3. Жителите [на Индокитай] са от монголското племе, сродни с китайците и се наричат сиамци. С. Христов, З I, 94.

СИÀМЕЦ2, мн. -мци, м. Разг. Сиамска котка; сиамка2. – Имаш ли домашен любимец? – Да. Кийт. Сиамец. М. Христова, О (превод), 25.


Източник: Речник на българския език (онлайн)