СИБАРЍТ м. 1. Истор. Жител на древната гръцка колония Сибарис в Южна Италия. По същото време – както твърдят сибаритите – те самите и техният цар Телюс възнамерявали да тръгнат на поход срещу Кротон. П. Димитров, И (превод), 301. Преливащите от плодородие низини на Кратис и Брадан носели на сибаритите значителен доход. Б. Минков и др., РИ (превод), 30. Във войната с Кротон Сибарис бил съвършено разсипан в 510 год. пр.Хр. Потомците на сибаритите основали гр. Турий, близо до първия град. П. Касабов, КПИР, 217.
2. Прен. Книж. Човек, който води разкошен и разпуснат живот и е изтънчен любител на лукса (по името на древната гръцка колония Сибарис в Южна Италия, чиито жители били прочути с такъв начин на живот). Ако в нея [литературната критика] не пулсира свежата кръв на социалния дълг, тя се превръща в дейност на изнежени сибарити. З. Петров, ЗНУ, 61. Изкуството не е празна забава на охолни сибарити. Г. Бакалов, БИ, 3. Довчера селяни, / а днеска сибарити, / за вещи нека дават си парите. М. Семов, СТ, 130. Не остана и помен от вчерашните идеали. А готовановците, чорбаджийските сибарити, големци тогава, минаха и сега боляри в новото време, пренесоха, по библейски образец, сарафските си столове, натрупани със злато, и наредиха се да търгуват в храма. ДК, 1924, кн. 21-22, 27.
– От собств.