СИБАРЍТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до сибарит. Учудващо е как и защо европейските ерудити са стигнали до заключението, че дивите жители на Пелопонес са наследници на древните спартанци, които още от епохата на Аполоний изпадат в състояние на сибаритска изнеженост. Г. Петков и др., ЗПДГ (превод), 78. Седнал на тревицата на един висок бряг, аз гледах картината на природата и гълтах със сибаритско сладострастие радостите за очите, сърцето и душата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. Тям идеалът е шкембето / и сибаритския рахат... / Доколе ще търпи небето / такава безполезна гад! П. Р. Славейков, Избр. съч. I, 58.
СИБАРЍТСКИ нареч. Книж. По начин, присъщ за сибарит (във 2 знач.). Душата ми сибаритски се потапяше в сладка мечтателност. Ив. Вазов, Събр. съч. VII, 1976, 263.