СИБИРЯ̀К1, мн. -ци, м. Сибирец1; сибирянин. Аз съм сибиряк, роден съм в Сибир, в Иркутска област, на Ангара. А. Цонева, ЗРЛ, 85. „Минах аз пеша от Сибир до Одеса – пише в своите спомени сибирякът Макаров, – за да намеря комитета, който събира доброволци.“ Ц. Генов и др., Б, 261. Бил на експедиция в Сибир. Там най-опасен звяр е мечката (сибиряците дори се боят да не предизвикат беда, като я назовават по име). СФ, 2005, кн. 1, 34. За бреговете на езерото [Байкал], за неговите кристално чисти води, за горите, които дават на сибиряците всичко необходимо, за да преживеят, е писано много. И все пак първата ми среща с Байкал, макар и от птичи полет, оставя у мен незабравими впечатления. НТМ, 1988, кн. 10, 52.
СИБИРЯ̀К2, мн. няма, м. Диал. Студен североизточен вятър, който духа през зимата; сибирец2, северняк, горненец2, горняк1, горнянин.
– От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник.