СЍВ-ГРИВ, сѝва-грѝва, сѝво-грѝво, мн. сѝви-грѝви, прил. Нар.-поет. За гълъб – който е сив или изпъстрен със сиво. Спре се слънце на пладня – соколът лети, лети към него, стегнал в железни нокти сив-грив гълъб или яребица. П. Тодоров, И II, 42. Целият лес звучи от песните на безбройни птички. Като почнеш от орехчето и мушитрънчето, та дроздове, гургулици, та сиви-гриви гълъби. П. Росен, ВПШ, 138. Сиви-гриви гълъбе, / къде сте ми летяле? Нар. пес., СбНУ XLVI, 45.