СЍВ-ЗЕЛЀН неизм. прил. Нар.-поет. За кон – който е сив на черни петна. Зеленият кон в действителност е сив на черни петна, а в народните песни (според Димитър Маринов) той се нарича още сив-зелен. Пл, 2011, кн. 3, 108. Процвилил е сив-зелен кон, / процвилил е среди нощи, / среди нощи, полунощи. Нар. пес., СбВСтТ, 31.


Източник: Речник на българския език (онлайн)