СИВÀК, мн. -ци, м. Разг. 1. Животно със сива козина или птица със сиво оперение; сивушко, сивчо. – Ела вземи тоя възел и да си купиш млади волове. Втори път като мина, да намеря в обора ти охранени сиваци. К. Петканов, Х, 144. Тази пършива гълъбица беше съвсем черна, ама не лъскаво черна, а като опушена. Първото, което направи тя, беше да откъсне сивака от женската му. Т. Вълчев, П (превод) [еа].
2. Прен. Пренебр. Жалък, безличен човек, който не се отличава с нищо от другите; сивчо. Юлиян има качества, за да бъде наистина ярка личност. Той притежава черти, които са с опасен чар в очите на сиваците около него. Ив. Балабанов, ЯБ, 127. Но това е необходимо само на кариеристите, сиваците, които инстинктивно се стремят на свой ред към контакти с подобни на тях сиваци или сивчовци. Ал. Спиридонов, ЕС, 84.