СИВЀЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от сивея и от сивея се. Може би поради всичко това ми се струва, че има някаква доза модерно позиране, младежко подражание в онова стихотворение на Далчев от 1926 г., в което се говори за сивеенето на косата ни от праха на библиотеките! Т. Жечев, КД, 42. И Хайтов пристрастно и неудържимо се противопоставяше. Една могъща личност може да го стори. Да се бори за правото на личността да има свой образ посред общото сивеене на живота. АСГ, 2003, 174.