СИВИНÀ, мн. няма, ж. Сив цвят; сивота. Отсам-оттатък се наредили ниски дървени дюкянчета, боядисани уж с разни шарила – слънцето ожулило шарилата и вапцало навред с една безцветна сивина. П. Тодоров, И II, 12. Малко по-късно той вече бърза на работа, сляп и за утрото, и за чудната сивина на небето. П. Вежинов, ДВ, 113. Неравните телеграфни стълбове се сливаха в сивината на хълма и чезнеха без следа. Г. Караславов, ОХ II, 197. Ето в сивината на избата окото ми зърна и бърже наброи единадесет бъчви! Р, 1926, бр. 250, 1.