СЍВКАВОБЯ̀Л, -а, -о, мн. сѝвкавобèли, прил. 1. За цвят – който е бял със сивкав оттенък. Цветът [на минерала] е сивкавобял с подчертан виолетовокремав оттенък. Е. Алексиев и др., М, 434.
2. Който има такъв цвят. Над реката плуваше сивкавобяла мъглица. Кр. Григоров, Р, 20. Огърличката и петното отзад на шията [на щиглеца] са сивкавобели. Вл. Помаков, ПДП (превод), 85. Когато бацилите попаднат в гърлото, болните се оплакват от гърлобол, върху сливиците се образува сивкавобял плътен налеп. Анат. VIII кл, 179. Градежът на базиликата е от местна порода ломен камък, споен със сивкавобял здрав хоросан. АОР, 2013, 558-559.
3. Като същ. сивкавобяло ср. а) Сивкавобял цвят. Той [иконописецът] е избягвал пъстрите багри, ярките цветови акценти. Сдържаният колорит е изграден върху основата на приглушени багри: сивкавобяло, сивосиньо, сивозелено, жълтозелено. Св. Милчич, СДГ, 55. б) Дрехи, облекло с такъв цвят. Облечена е в сивкавобяло.