СЍВКАВОКАФЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е кафяв със сивкав оттенък. Потта образуваше поточета по покритото му с прах тяло и придаваше на брадата му сивкавокафяв оттенък. Г. Даскалов, КПМ (превод), 96.

2. Който има такъв цвят. Тя се обърна назад, към шейната, откъдето калугерът ги наблюдаваше. В болярския кожух апостолът напомняше сивкавокафяв звяр. Ем. Станев, ПР, 415. В тези летни часове, ако не беше реката, близката повехнала зеленина и новите халета на химическия завод, блатото, покрито с два метра сивкавокафяв чакъл, би изглеждало като края на света. Вл. Зарев, ДН, 59. В тъмнината бягаха лисици, е, не сребърни, а най-обикновени, родни, български, бакъреножълти или по-сивкавокафяви, но лисици. Н. Пантелеева, ТЛД, 135.


Източник: Речник на българския език (онлайн)