СЍВКАВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от сивкав. В сянката на куп млади брези стоеше на високите си крака впрегнат в селска каруца дълъг кон с огънат гръб, чиято козина някога е била бяла, но се е просмукала с прах, придобила е мръсна сивкавост и жълтеникави петна. К. Койчева, ЖКС II (превод), 854.


Източник: Речник на българския език (онлайн)