СЍВКАВОЧЕРВЕНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е червеникав със сивкав оттенък. Лимфните възли в близост до сляпото черво са увеличени, набъбнали, със сивкавочервеникав цвят. НТВМИ, 1958, т. 5, бр. 2, 19. Сивкавочервеникави багри.

2. Който има такъв цвят. Ако беше сивкавочервеникав, може би щеше да се прикрива по-успешно! Шумаците бяха поръждавели, царевиците пожълтели, белият кон блестеше на слънцето издайнически и войскарите се целеха право в него. Ст. Даскалов, ДН I, 131. По чаршафите върху двете маси се забелязваха сивкавочервеникави петна от засъхнало разлято вино. Кр. Григоров, Р, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)