СЍВО нареч. 1. В сив цвят. Сиво боядисан граничен катер – какъв ти катер, цял кораб – спря до нас. Ас. Дремджиев, ПДМ, 121. Сиво или сивосинкаво са оцветени глини, съдържащи овъглени органични вещества, и само в изключително редки случаи – съдържащи манганов двуокис. Л. Дончева-Петкова, ББК, 16.
2. Прен. Еднообразно, скучно, безинтересно. Друго, съвсем друго изгражда самочувството на лиричния герой: съзнанието, че участвува в едно велико дело, че животът му не тече сиво и безцелно. М. Наимович, ПС, 84. И потекоха бавно и сиво студените и тъжни зимни дни. Г. Караславов, ОХ, 393.
3. Прен. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. Неприветливо, мрачно. В стаята бе студено и сиво, офицерите седяха неловко по столовете край стената. П. Вежинов, ВР, 58-59. Сцената е наредена, ярко осветена. Там има хора, изящно облечени, а зад кулисите е сиво, виждат се летвите и небоядисаните платна. В. Геновска, ПЮФ, 11. Бе светло и гордо в душите ни, / а мрачно и сиво край нас. Хр. Смирненски, Съч. II, 213.