СЍВОБЀЖОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е бежов със сив оттенък; бозов. Без да ще, Стоянов си спомни своето поколение на същата възраст: вечния костюм в сивобежово, една от двете синкави ризи, едничката вратовръзка, доста отрита при възела. В. Мутафчиева, АМ, 32. Повърхността [на съдовете] е механично излъскана и вследствие на изпичането е придобила блясък от черен, сивочерен до сивобежов цвят. Б. Борисов, МИ II, 143.
2. Който има такъв цвят. Вътрешността на зида е запълнена с ломени камъни и сивобежова глинеста пръст. АОР, 2014, 271.