СИВОГЛÀВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има сива глава. Но кучето веднага го съзряло, / разтворило уста като пушкало / и погнало го: „Баф! Баф! / Почакай, стой, крадецо сивоглав!“. / Побягнал славеят. А. Разцветников, Избр. пр II, 33. Сивоглаво мишле.
◊ Сивоглава овесарка. Птица от семейство овесаркови със сива, изпъстрена с черни надлъжни ивици шия и глава, с керемиденочервено коремче, която обитава скални стени, сипеи и е разпространена в планините, включително у нас. Emberiza cia. Сивоглава овесарка. През гнездовия период [се среща] в редица открити скалисти и ерозирани терени. А. Жалов и др., ЮНК, 64.