СЍВОЖЪ̀ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е жълт със сив оттенък. Той [вълкът] се отличаваше от другарите си със сивожълтия цвят на косъма. Ем. Станев, ПЕГ, 66. По харманите тракаха веялки. Над Габаре се беше издигнал гъст облак прах и въздухът доби сивожълт оттенък. Х. Русев, ПС, 183.
2. Който има такъв цвят. Някъде през пролуките на пролома виждах на север Пазарджишкото поле и зад него върхове от Средна гора. Когато заприближавахме към северния му край, скалите от сивожълт камък зачестиха да шарят стръмнините по твърде живописни начини. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 113. Сивожълтата му коса беше изрязана равно над челото, да не пада в битката по очите му. А. Дончев, СВС, 637. Вечерта бе валял ситен студен дъжд, който спря по-късно и през нощта се бе превърнал в гъста, сивожълта, неподвижна мъгла. К. Константинов, СЧЗ, 44. Сивожълти безплодни поля / се простират кат смъртен саван. Хр. Смирненски, Съч. І, 91.