СЍВОЖЪЛТЕНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е жълтеникав със сив оттенък. Съсухреното ѝ лице имаше сивожълтеникав цвят. Кр. Григоров, Р, 273. След известно време клетъчните елементи се утаяват, а над тях постепенно се отделя плазмата, която се характеризира с лека опалесцентност (мътнина) и сивожълтеникав цвят. Ал. Гюровски, АЧ, 275.
2. Който има такъв цвят. У него всичко беше дълго и това още повече личеше, защото лицето му дребнееше, и челото, веждите, сивожълтеникавите очи се губеха под огромната му буйна коса. Ст. Дичев, ЗС I, 335. Само под боровете е сухо и там земята е покрита с дебел пласт жилави сивожълтеникави игли. Ем. Станев, ЯГ, 53. Козината на вълка е сивожълтеникава и прошарена с черни косми. П. Петков, СП, 32. Градът е разположен на десния по-висок бряг на реката, която влачи мътната си сивожълтеникава вода към близкото море. Г. Караславов, Избр. съч. III, 10.