СИВÒЙНИЦА ж. Диал. 1. Само ед. Народен обред, при който малко момиче, облечено като булка, и момите от селото ходят из дворовете, припяват домакините и ръсят вода за здраве. Във Великотърновско и някои родопски села се изпълнява обичаят сивойница. Хр. Вакарелски, ЕБ 1977, 506. Обредната песенна култура е творчество на момата. Имаме предвид предимно сватбените песни, ладуването, обичая „сивойница“, лазаруване, кумичене. Т. Ив. Живков, НП, 59. Във всички варианти песните в обичая сивойница са свързани със семейството и социалното положение на този, за когото са предназначени. А. Гоев, НКБ II, 168.
2. Момиче, което участва в такъв обред. За „лятото със млякото и прясното сирене“ пеят и сивойниците, което дава основание да определяме обичая като аграрно-скотовъден, или по-точно възникнал и битувал у население с такъв поминък. А. Гоев, НКБ I, 141. Сивойнице, булко ле, / де твой войно, булко ле? Нар. пес., СбНУ XVI-XVII, 42.