СИВОКÒС, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има прошарена, сива коса. Салонът на Централния дом на войската е препълнен с железничари. Тук са дошли млади машинисти и сивокоси ветерани на нашия транспорт. Ив. Бурин, НП, 65-66. Отецът беше сравнително млад, сивокос, със сива брада и удължено постническо лице, кокалест и много висок. Д. Добревски, БИ, 50. Пътникът мълчаливо посочи с ръка към сивокосия убиец. А. Дончев, СВС, 11. Сивокоса жена.
2. Като същ. сивокосия<т> м., сивокосата ж., сивокосите мн. Човек, който има прошарена, сива коса. – Пак ли? – поглеждам го аз страдалчески. Сивокосият вдига безцветните си вежди, сякаш изненадан от подобна реакция. Б. Райнов, ГН, 12.