СИВОКРЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. За птица – който има сиви криле. Захапа [Шаро] комата със зъби и отиде с него недалеч, към един гьол, в който плуваха безброй бъбриви сивокрили гъски. Д. Цончев, ОТ, 135. Но пее си нейде над моя прозорец / зад жълтата рамка врабец сивокрил. А. Муратов, ХД, 124. Гургулице, сивокрила душо, / всеки ден те гледам и те слушам, / през решетките кат теб самотен. Кр. Белев, ПЗБ, 55. Сън сънувах, / че станахме два гълъба, / два гълъба белогърди, / белогърди, сивокрили. Нар. пес., СбГЯ, 233-234.