СЍВОПЀПЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е със сив като пепел цвят; сивопепелив, сивопепеляв. Пред техните очи бе долината с утаена на дъното сивопепелна мъглица и едва-едва се провиждаха селата, димни и уютни. П. Вежинов, НС, 161. Марина гледаше сивопепелните гърди на скалите и мислеше, че заслужава човек да пропътува доста път, да се поти в третокласното задушно купе и да се нагълта с дим, но да прекара поне два дена в този град и да обходи скалите. ИК, 1943, кн. 8-9, 324.


Източник: Речник на българския език (онлайн)