СЍВОПЕПЕЛЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Който е със сив като пепел цвят; сивопепелив, сивопепелен. Бурназов поздрави любезно домакините и съблече сивопепелявото си пардесю от габардин. И. Петров, МВ, 23. Затворникът поиска да избегне погледа, но нямаше сили да извие главата си. Сивопепелявите очи на директора парализираха волята му. Кл. Цачев, ГЗ, 144. По цвят гугутката е скромна – сивопепелява с една полукръгла черна препаска отгоре на шията. Ст. Дончев, ПНД, 27-28. Снежен прашец се ръсеше по заледената земя. Префунели дечурлига дигаха зачервените си нослета и се вторачваха във високото сивопепеляво небе. Г. Караславов, ОХ III, 534.