СЍВОРУ̀С, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За коса, брада и под. – който е рус със сив оттенък. Как да си спомня чертите му [на поляка], когато това лице беше скрито в огромна сиворуса брада. Н. Стефанова, ПД, 5. За миг майката замълча. Замълча и момичето и затрепка със сиворусите си мигли. М. Грубешлиева, ПП, 148.
2. За човек – който е с руса коса със сив оттенък. На три крачки след тях неотклонно ги следваше шофьорът на Герхард, пълен, сиворус немец. Х. Русев, ПС, 97.