СЍВОСЍН, -я, -ьо, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е син със сив оттенък. Иззад хоризонта се повдигна нов облак във вид на ветрило със сивосин цвят. П. Льочев, ПБП, 67. Дори хроматичният ефект, оригиналността и славата на маестрото, тук бе изтърван в явно подражание на Греко: студени сивосини тонове и фосфорна светлина, която идеше от невидим източник. Д. Димов, ОД, 81.
2. Който има такъв цвят. Сивосините му очи станаха изведнъж сериозни. Д. Димов, Т, 77. Къде са белите стени и златоглавите църкви? Само замъгленото сивосиньо небе, петносано тук-таме с бели бухлати облаци. Д. Рачев, СС, 130. От това място, току над града, изведнъж се видя голямата река, проточила водите си като светла сивосиня лента край обраслите с върби брегове. П. Спасов, ХлХ, 66. Беше тъмно. Неонът над сивосиния асфалт само подчертаваше мрачината отвъд блоковете. К, 1967, кн. 7, 12.
3. Като същ. сивосиньо ср. а) Сивосин цвят. Той [иконописецът] е избягвал пъстрите багри, ярките цветови акценти. Сдържаният колорит е изграден върху основата на приглушени багри: сивкавобяло, сивосиньо, сивозелено, жълтозелено. Св. Милчич, СДГ, 55. б) Дрехи, облекло с такъв цвят. Облечена е в сивосиньо.