СЍВОСРЀБЪРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За цвят – който е сребърен със сив оттенък. Живакът има сивосребърен цвят.
2. Който има такъв цвят. Водите на Дон бяха сивосребърни, лъскави като разтопен метал. А. Дончев, САСТ I, 1982, 187. Зад плевнята по рида започваше ниска гора, сивосребърна сега от светлината на показалата се над върховете преломена луна. Х. Русев, ПЗ, 140. Цялата книга беше в главата ми. Виждах я: неголям формат, с твърди корици, сивосребърни. Д. Дамянов, ПИЩ, 16. Между множеството езера все по-често се замяркаха брези, ниски храсти и тревиста тундра. Просветваха с мътен, сивосребърен скреж. Гр. Ленков и др., ЛБ (превод), 6.