СЍВОЧЀР, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е чер със сив оттенък. Цветът на козината [на борсука] по гърба е сивочер, към страните с кафяв оттенък. К. Тулешков, ХЖ II, 55-56. При обгаряне съдовете са получили сивочер цвят. П. Петров, ОБД, 75. Утайката вместо розов придобива бързо сивочер цвят от отделеното метално сребро. Н. Пенчев и др., КАХ, 422.
2. Който има такъв цвят. Колата изпълзя до малка къща с варосани стени и с покрив от едри каменни плочи, почти целите облепени с някакъв сивочер лишей. Г. Мишев, ЕП, 80. Над нас един грамаден сивочер орел, тежко разперил криле, непрестанно се виеше и все по-ниско и по-ниско слизаше. П. Михайлов, МП, 74. Графитът е кристален, сивочер и непрозрачен. Хим. VIII кл, 1965, 60.