СЍВОЧЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За цвят – който е черен със сив оттенък. Съдовете са изработени от пречистена глина, съдържаща примес от слюда. Добили са след изпичането сив или сивочерен цвят. Археол., 1993, кн. 4, 37.
2. Който има такъв цвят. Когато навлязоха в най-гъстата и тъмна част на боровата гора, видяха едри, сивочерни птици. Ем. Станев, ПГВ, 107. В реката се въдят лъскави мренки, чиито гърбове в сенчестите места са сивочерни, а в по-слънчевите имат ръждивокафяв цвят. Кр. Григоров, ОНУ, 176. В нозете ми мълчаливо се гали ниско сивочерно куче, което гощавам с бисквити. К. Константинов, П, 74. Големите, едри късове въглища, лизнати от слънчевите лъчи, пръскаха сивочерни блясъци. Д. Спространов, С, 140.
3. Като същ. сивочерно ср. а) Сивочерен цвят. Съдовете са изработени от песъклива глина, съдържаща частици слюда и кварц. Изпечени са до сивочерно. Археол., 1993, кн. 4, 38. Кой от пръв поглед би помислил, че в скромните, оцветени от въгления материал в кафяво до сивочерно късове карбид, се крие толкова енергия. НТМ, 1953, кн. 11-12, 9. б) Дрехи, облекло с такъв цвят. Облечена е в сивочерно.