СИВУ̀ШКА ж. Животно (обикн. крава, кобила или др.) със сива козина или птица (обикн. гълъб) със сиво оперение. Няколко седмици след смъртта на своя грижлив стопанин сивушките [кравите] бяха натоварени на камион и откарани в екарисажа. Б. Бойчев, МЛ, 99. Не отварят очи, само приплесват крила. Но гукнат ли тия сивушки, ставай и отваряй прозореца, за да видиш изгрева! Денят започва с разговора на птиците, разсънва се от трамвайния шум, забързва с притоците на хората. Ст. Станчев, Б, 150. – Тъмно е тук, не е добре на сивушките ми [гълъбите], ама ме е шубе да ги пусна. Ако ги пусна, трябва да им оскубя крилата да не хвърчат. Б. Болгар, Избр. пр II, 418.


Източник: Речник на българския език (онлайн)