СЍВЧО, мн. -вци, м. 1. Животно (обикн. заек, магаре или др.) със сива козина или птица със сиво оперение; сивак, сивушко. Едно оскубано магаре, тъй както си пасяло, повдигнало глава и заговорило като човек. Див вой обкръжава дългоухия сивчо. Със запенени уста хората се нахвърлят върху него. Ив. Аржентински, П, 1940, бр. 25, 1. А пред Петра, със орало, / ровка угар се чернее. / „Дѝ, мой сивчо, не запирай, / напъни се, засили се.“ Сеяч, 1889, кн. 23-24, 649.
2. Прен. Пренебр. Жалък, безличен човек, който не се отличава с нищо от другите; сивак. Но това е необходимо само на кариеристите, сиваците, които инстинктивно се стремят на свой ред към контакти с подобни на тях сиваци или сивчовци. Ал. Спиридонов, ЕС, 84.